Абсент е напитка с високо съдържание на алкохол. Получава се от цветовете и листата на медицинското растение Artemisia absinthium (пелин). Абсентът често се асоциира с френските артисти и писатели от края на XIX и началото на XX век, като тогава най-известната марка е била Pernod Fils. Освен пелин, абсентът съдържа и анасон, копър, исоп, както и друго растение от същия род - Arthemisia pontica. Може да включва и корени от ангелика, листа от росен, кориандър, вероника, хвойна, индийско орехче и различни планински билки.
По-съвременен начин за приготвянето на напитката е запалването на захарта, предварително напоена с абсент. След това се добавя вода. Церемонията по поднасяне на абсента е една от основните причини, задържаща “пиячите” в пивниците. Дори в голяма част от тях има човек, който се занимава специално с ритуала.
Както много алкохолни напитки абсентът започва своята история като лекарство. Още древните египтяни са знаели лечебните свойства на пелиновите ликьори. Хипократ е препоръчвал абсент за жълтеница, анемия и ревматизъм. Най-вероятно думата абсент произхожда от гръцката ( apsinthion), което означава "не е за пиене" навярно заради горчивия му вкус.
Съвремената рецепта е разработена от Пиер Ординар, живял в Швейцария. През 1797 г. Хенри-Луи Перно открива първия завод за абсент в Швейцария, а малко по-късно прави най-голямата фабрика във Франция. Популярността му нараства стремглаво от 1840 г., когато се дава на френските войници като защитно средство срещу треска. През 1860 г. добива такава популярност, че в повечето френски кафета и кабернета се обявява I'heure verte ("зелен час"). Напитката остава скъпа и се консумира главно от представителите на буржоазията и ексцентричните бохемски артисти. След 1880 г. цената му спада и до 1910 г. французите консумират 36 милиона литра за година.
Слуховете говорят, че абсентът е бил любима напитка на Пикасо, Едгар Алан По и Хемингуей, а Ван Гог си е отрязал ухото именно под въздействието на напитката. През 1905 година швейцарският фермер Жан Ланфре след като се напива с абсент, застрелва жена си и децата си. Оттогава датира забраната на напитката
Проблемът с халюцинациите и лудостта идва от активната съставка на пелина туйон, чието действие върху човешкия мозък не е напълно ясно. Според някои изследвания веществото има ефекта на марихуаната, други отхвърлят подобна теза. Така или иначе абсентът бил обявен за причиняващо лудост питие,
Най-известният почитател на абсента си остава Винсент ван Гог. Дали по случайност, или не, но повечето от неговите платна са издържани в охра и бледо зелено, тоест в тоновете на френската муза. До днес мнозина считат, че тя го е погубила. Истината е друга. Холандският гений е пил действително абсент без мярка, но той е бил душевно болен, страдал е от хронична депресия и епилепсия. Често е поглъщал не само абсент, но и терпентин (а тюйонът, основната психоактивна съставка на пелиновия екстракт, е от семейството на терпентина). Когато се самоубива през 1890 г., ван Гог е бил със съвсем разстроена психика, в състояние далеч надхвърлящо последиците от алкохолизма.
Деветнайсети век ще бъде запомнен като века на феите. Една от тях е Зелената фея. Омайваща с билкови аромати, изкушаваща и привидно безобидна поради разреждането й с вода, безсъмнено опасна, защото като всеки алкохол води към пристрастяване. И ако Зелената фея е изчезнала за дълго от всекидневието на Франция, то тя никога не е била забравена от артистите и редовно се появява, било в песен, било в картина или в кадър от филм, където от желание да възкреси миналото режисьорът кара главния герой да приготви питието си според обичайния ритуал. Капка роса, вълшебна настойка, тигрово мляко, алхимическо питие, еликсир, амброзия, абсентът днес е съблазън за посветени и за техните избраници.
Днес култовото питие отново завладява Европа, макар и в доста различен вид - напълно безвреден, лишен от наркотично вещество и намалил почти на половина градуса си. Въпреки това неотдавна британският премиер се заканил отново да го забрани, ако новата мода се окаже опасна.70-градусовият алкохол два пъти е забранявано в ЕвропаБил е използван и за лекарство, и като дрога
За младите днес изумрудено зелената напитка е привлекателна най-вече с това, че напомня вкуса на мастика - любимото лятно питие на Балканите. Съвременният абсент наистина е доста различен от онзи, пред който са се прекланяли поетите, а Дега и Ван Гог са увековечили в едни от най-скъпите картини на света.
Днес градусът се върти около 40, както повеляват директивите на Европейския съюз. Опияняващата зелена течност вече е лишена и от силно упойващите вещества, които някога изпращали хората в един по-щастлив свят, подобно на наркотик.
Много интересна статия. Само че, доколкото знам, не са 40 градусите на абсента. Още си е висок градус и французите си го харесват такъв. В ресторант, обаче, може да си го поръча само французин. Ако си чужденец - или отказват да сервират или го правят с много уговорки и обяснения. Разбира се, хората са си прави - има и смъртни случаи и въобще абсентът не е за всеки, но...лично аз бих опитала.:)
ОтговорИзтриванев МЕТРО има 55 градусов Абсент
ОтговорИзтриванеМного интересна и изчерпателна статия, благодаря!
ОтговорИзтриванеВ Кауфланд продават чешки, 70 градуса, 35-37 лева.
ОтговорИзтриванеВ холандия все още може да се намери истински абсент, а не менташки като в метро
ОтговорИзтриване